Които  взаимно се лижете  по тиквите и се подмокряте  на първа.
Не е  само едно  чучелото,много сте.



Безименно -  бекс

Всеки път, когато блога отворя,
на страница първа се мъдрят безчет
стихове жалки на отровени хора
и лизачите, седнали на първия ред.

Ближат, хвалебстват и задници бършат,
а поетите местни се гърчат от кеф
и псуват, обиждат, китките кършат,
щом някой труда им накаже с "Кенеф!".

Близалки раздават - от сладки по-сладки,
а първият ред се избиват за тях.
"Велико!", "Божествено!" - крякат кат’ гарги
и своите идоли правят за смях.

А надутото Его на наш’те поети-сатрапи
се спуква със гръм - кат’ балон,
и от вътре смърди на стари чорапи,
а мухата нищожна става на слон.

Дерзайте, близачи! Накъде сме без вас?
Ние, циниците жалки, сме вече малцина
и, макар че рядко се чува нашият глас,
срещу тоз глас вий ревете стотина.

Нямате срам, идиоти проклети!
Как не ви дойде на ум, че ставате жалки?
Аз ще ви кажа - на всички поети,
пишете много, щот’ сте ей толкова малки!

Посвещава се на всички онези знайни и незнайни поети и близачи от Първия ред.

да се обуздаят..лудите на П-ва
ноо, няма кой да прави трафика,
ако не са бандата наркоманска
така е в Бъ гъ в..г за..